продънил

Речник на българския език

1. продънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продънил е производна форма на продъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. продънил — мин. деят. св. прич. м. р.

продънил е производна форма на продъня (мин. деят. св. прич. м. р.).