продължило

Речник на българския език

1. продължило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

продължило е производна форма на продължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. продължило — мин. деят. св. прич. ср. р.

продължило е производна форма на продължа (мин. деят. св. прич. ср. р.).