прогъгнел

Речник на българския език

1. прогъгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогъгнел е производна форма на прогъгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогъгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогъгнел е производна форма на прогъгна (мин. деят. несв. прич. м. р.).