прогъгнало

Речник на българския език

1. прогъгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогъгнало е производна форма на прогъгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогъгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогъгнало е производна форма на прогъгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).