прогоряло

Речник на българския език

1. прогоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогоряло е производна форма на прогоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогоряло е производна форма на прогоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).