прогорил съм

Речник на българския език

1. прогорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прогорил съм е производна форма на прогоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прогорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прогорил съм е производна форма на прогоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).