прогорила

Речник на българския език

1. прогорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прогорила е производна форма на прогоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прогорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прогорила е производна форма на прогоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).