прогонил е

Речник на българския език

1. прогонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогонил е е производна форма на прогоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогонил е е производна форма на прогоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).