прогниела

Речник на българския език

1. прогниела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прогниела е производна форма на прогния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прогниела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прогниела е производна форма на прогния (мин. деят. несв. прич. ж. р.).