прогласяла

Речник на българския език

1. прогласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прогласяла е производна форма на прогласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прогласяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прогласяла е производна форма на прогласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прогласяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

прогласяла е производна форма на прогласям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прогласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прогласяла е производна форма на прогласям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. прогласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прогласяла е производна форма на проглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. прогласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прогласяла е производна форма на проглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).