прогаряло

Речник на българския език

1. прогаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогаряло е производна форма на прогарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогаряло е производна форма на прогарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прогаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогаряло е производна форма на прогарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прогаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогаряло е производна форма на прогарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).