провърчало

Речник на българския език

1. провърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провърчало е производна форма на провърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провърчало е производна форма на провърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. провърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

провърчало е производна форма на провърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. провърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

провърчало е производна форма на провърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).