провърчал

Речник на българския език

1. провърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провърчал е производна форма на провърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провърчал е производна форма на провърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. провърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

провърчал е производна форма на провърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. провърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

провърчал е производна форма на провърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).