провинило е

Речник на българския език

1. провинило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провинило е е производна форма на провиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провинило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провинило е е производна форма на провиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).