провикваха

Речник на българския език

1. провикваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

провикваха е производна форма на провиквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провикваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

провикваха е производна форма на провиквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).