провизирал е

Речник на българския език

1. провизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провизирал е е производна форма на провизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провизирал е е производна форма на провизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. провизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провизирал е е производна форма на провизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).