провизирало

Речник на българския език

1. провизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провизирало е производна форма на провизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провизирало е производна форма на провизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. провизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

провизирало е производна форма на провизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. провизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

провизирало е производна форма на провизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).