провизирал

Речник на българския език

1. провизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провизирал е производна форма на провизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провизирал е производна форма на провизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. провизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

провизирал е производна форма на провизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. провизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

провизирал е производна форма на провизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).