проветрило

Речник на българския език

1. проветрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проветрило е производна форма на проветря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проветрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

проветрило е производна форма на проветря (мин. деят. св. прич. ср. р.).