проветрил

Речник на българския език

1. проветрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проветрил е производна форма на проветря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проветрил — мин. деят. св. прич. м. р.

проветрил е производна форма на проветря (мин. деят. св. прич. м. р.).