проветрело

Речник на българския език

1. проветрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проветрело е производна форма на проветря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проветрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проветрело е производна форма на проветря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).