проветрела

Речник на българския език

1. проветрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проветрела е производна форма на проветря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проветрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

проветрела е производна форма на проветря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).