проветрел

Речник на българския език

1. проветрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проветрел е производна форма на проветря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проветрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

проветрел е производна форма на проветря (мин. деят. несв. прич. м. р.).