пробърборил си

Речник на българския език

1. пробърборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пробърборил си е производна форма на пробърборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пробърборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пробърборил си е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).