пробърборело

Речник на българския език

1. пробърборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пробърборело е производна форма на пробърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пробърборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пробърборело е производна форма на пробърборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).