пробучи

Речник на българския език

1. пробучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пробучи е производна форма на пробуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пробучи — повелително наклонение, ед. ч.

пробучи е производна форма на пробуча (повелително наклонение, ед. ч.).