пробудил си

Речник на българския език

1. пробудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пробудил си е производна форма на пробудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пробудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пробудил си е производна форма на пробудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).