пробоботил съм

Речник на българския език

1. пробоботил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пробоботил съм е производна форма на пробоботя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пробоботил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пробоботил съм е производна форма на пробоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).