пробоботили

Речник на българския език

1. пробоботили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пробоботили е производна форма на пробоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пробоботили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пробоботили е производна форма на пробоботя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).