пробоботила

Речник на българския език

1. пробоботила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробоботила е производна форма на пробоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробоботила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробоботила е производна форма на пробоботя (мин. деят. св. прич. ж. р.).