пробоботела

Речник на българския език

1. пробоботела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробоботела е производна форма на пробоботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробоботела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пробоботела е производна форма на пробоботя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).