пробирахте

Речник на българския език

1. пробирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пробирахте е производна форма на пробирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пробирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пробирахте е производна форма на пробирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).