пробила

Речник на българския език

1. пробила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробила е производна форма на пробия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробила е производна форма на пробия (мин. деят. св. прич. ж. р.).