пробиел

Речник на българския език

1. пробиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пробиел е производна форма на пробия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пробиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пробиел е производна форма на пробия (мин. деят. несв. прич. м. р.).