прищяха

Речник на българския език

1. прищяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прищяха е производна форма на прища (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прищяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прищяха е производна форма на прища (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).