прищявал съм

Речник на българския език

1. прищявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прищявал съм е производна форма на прищявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прищявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прищявал съм е производна форма на прищявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прищявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прищявал съм е производна форма на прищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).