прищява

Речник на българския език

1. прищява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прищява е производна форма на прищявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прищява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прищява е производна форма на прищявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прищява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прищява е производна форма на прищявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).