прищил си

Речник на българския език

1. прищил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прищил си е производна форма на прищя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прищил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прищил си е производна форма на прищя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).