прищете

Речник на българския език

1. прищете — повелително наклонение, мн. ч.

прищете е производна форма на прищя (повелително наклонение, мн. ч.).

2. прищете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прищете е производна форма на прища (сег. вр., 2 л., мн. ч.).