прищела

Речник на българския език

1. прищела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прищела е производна форма на прищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прищела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прищела е производна форма на прищя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).