пришепвало

Речник на българския език

1. пришепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пришепвало е производна форма на пришепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пришепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пришепвало е производна форма на пришепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пришепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пришепвало е производна форма на пришепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пришепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пришепвало е производна форма на пришепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).