пришепвал

Речник на българския език

1. пришепвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пришепвал е производна форма на пришепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пришепвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пришепвал е производна форма на пришепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пришепвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пришепвал е производна форма на пришепвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пришепвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пришепвал е производна форма на пришепвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).