причуло си

Речник на българския език

1. причуло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причуло си е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. причуло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причуло си е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).