причуло е

Речник на българския език

1. причуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причуло е е производна форма на причуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причуло е е производна форма на причуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).