причукаха

Речник на българския език

1. причукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

причукаха е производна форма на причукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. причукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

причукаха е производна форма на причукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).