причуеше

Речник на българския език

1. причуеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

причуеше е производна форма на причуя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. причуеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

причуеше е производна форма на причуя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).