причува

Речник на българския език

1. причува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

причува е производна форма на причувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. причува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

причува е производна форма на причувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. причува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

причува е производна форма на причувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).