причешете

Речник на българския език

1. причешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

причешете е производна форма на причеша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. причешете — повелително наклонение, мн. ч.

причешете е производна форма на причеша (повелително наклонение, мн. ч.).