причестило е

Речник на българския език

1. причестило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причестило е е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причестило е е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).