причестеше

Речник на българския език

1. причестеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

причестеше е производна форма на причестя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. причестеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

причестеше е производна форма на причестя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).